Внукът на Бай Ганьо
Внукът на Бай Ганьо
Партийната си книжка скътах саморъчно
и с промените нови се справих доста сръчно,
на черкви вече ходя и паля свещи Богу,
ала без авантюри да стоя не мога.
По света ще тръгна да търся свойта слука,
паричките на Тати да изнеса от тука.
И все очаквам с трепет да дойде тоя ден
и аз да имам всичко, да съм задоволен.
Да имам своя вила, яхта, може малък замък
и мацките пищни да духат в мене пламък.
Кола с двеста коня от марка най-известна…
и в обществото висше с таланта си да блесна.
Да имам подчинени, що молят за съвети
и пачките да пръскам сякаш са конфети.
На масите сиви аз да съм кумир
и когато ходя, да правят ми шпалир.
С личности светски да търкам свойто рамо,
с тайкуни и монарси да другарувам само,
в кръгове избрани за мен да вдигат тост
и да се ласкаят, щом съм техен гост.
****
И тъй, с бохча на рамо, изпълнен с оптимизъм,
дойде в страна далечна, преливащ от цинизъм.
Работа не търся – цената си зная,
Офертите чакам, на вас ще го призная.
Тук хората са прости, наивни и добрички
и щом ги позалъжеш, снасят ти парички.
Социалните грижи поеха ме завчас
и челото гордо в пот не бърша аз.
Поданството тука лесно ще го взема
и с въпроса визов решавам си проблема.
Пък живот и здраве, когато остарея,
с пенсийката скромна кротичко ще тлея.
Георги Гълъбов
Партийната си книжка скътах саморъчно
и с промените нови се справих доста сръчно,
на черкви вече ходя и паля свещи Богу,
ала без авантюри да стоя не мога.
По света ще тръгна да търся свойта слука,
паричките на Тати да изнеса от тука.
И все очаквам с трепет да дойде тоя ден
и аз да имам всичко, да съм задоволен.
Да имам своя вила, яхта, може малък замък
и мацките пищни да духат в мене пламък.
Кола с двеста коня от марка най-известна…
и в обществото висше с таланта си да блесна.
Да имам подчинени, що молят за съвети
и пачките да пръскам сякаш са конфети.
На масите сиви аз да съм кумир
и когато ходя, да правят ми шпалир.
С личности светски да търкам свойто рамо,
с тайкуни и монарси да другарувам само,
в кръгове избрани за мен да вдигат тост
и да се ласкаят, щом съм техен гост.
****
И тъй, с бохча на рамо, изпълнен с оптимизъм,
дойде в страна далечна, преливащ от цинизъм.
Работа не търся – цената си зная,
Офертите чакам, на вас ще го призная.
Тук хората са прости, наивни и добрички
и щом ги позалъжеш, снасят ти парички.
Социалните грижи поеха ме завчас
и челото гордо в пот не бърша аз.
Поданството тука лесно ще го взема
и с въпроса визов решавам си проблема.
Пък живот и здраве, когато остарея,
с пенсийката скромна кротичко ще тлея.
Георги Гълъбов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Гълъбов Все права защищены
Поздравления за актуалния стих!
