1 окт. 2008 г., 09:24

Водопад

726 0 1

 

      Водопад в очите ти открих.

 

Пръски от желания нескрити.

 

В струите му скоро влязла бих –

 

даже покорена от дълбините.

 

 

 

Вятър във гласа ти зашумя.

 

Ураган, събран във тихи думи.

 

Бих го гонила по небе, земя –

 

за да бъде шепот помежду ни.

 

 

 

Блясък във сърцето ти плени

 

всичките ми мисли неродени.

 

Моля ти се, обич, остани!

 

Твоите стихии са във мене...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Получило се е невероятно стихотворение...днес като че ли е добър ден от към хубави и качествени произведения който чета

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...