Водопад в очите ти открих.
Пръски от желания нескрити.
В струите му скоро влязла бих –
даже покорена от дълбините.
Вятър във гласа ти зашумя.
Ураган, събран във тихи думи.
Бих го гонила по небе, земя –
за да бъде шепот помежду ни.
Блясък във сърцето ти плени
всичките ми мисли неродени.
Моля ти се, обич, остани!
Твоите стихии са във мене...
© Марияна Димитрова Все права защищены