1 окт. 2008 г., 09:24

Водопад

725 0 1

 

      Водопад в очите ти открих.

 

Пръски от желания нескрити.

 

В струите му скоро влязла бих –

 

даже покорена от дълбините.

 

 

 

Вятър във гласа ти зашумя.

 

Ураган, събран във тихи думи.

 

Бих го гонила по небе, земя –

 

за да бъде шепот помежду ни.

 

 

 

Блясък във сърцето ти плени

 

всичките ми мисли неродени.

 

Моля ти се, обич, остани!

 

Твоите стихии са във мене...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Получило се е невероятно стихотворение...днес като че ли е добър ден от към хубави и качествени произведения който чета

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...