1 oct 2008, 9:24

Водопад 

  Poesía
521 0 1

 

      Водопад в очите ти открих.

 

Пръски от желания нескрити.

 

В струите му скоро влязла бих –

 

даже покорена от дълбините.

 

 

 

Вятър във гласа ти зашумя.

 

Ураган, събран във тихи думи.

 

Бих го гонила по небе, земя –

 

за да бъде шепот помежду ни.

 

 

 

Блясък във сърцето ти плени

 

всичките ми мисли неродени.

 

Моля ти се, обич, остани!

 

Твоите стихии са във мене...  

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Получило се е невероятно стихотворение...днес като че ли е добър ден от към хубави и качествени произведения който чета
Propuestas
: ??:??