Вой

22 мая 2016 г., 21:54

Поэзия » Любовная

366 0 2

И тази сутрин съм така,

както снощи бях - самичка.

Чаша кафе, цигара.

Дочувам вой.

Какво ли ?

Излизам - няма никой.

От себе си ли го чух?

Някой пее, птица ще да е било.

За какво ли толкова?

И в миг ми проговори -

била щастлива..

За какво ли?

Свободата й била свобода.

Ходела, където иска,

но в дома се прибрала снощи

и била самичка.

Децата й пораснали вече, отлетели.

И била щастлива, дала нещо на света.

А снощи как била - я питах.

И тя ми отговори - пак самичка.

Е самота ли е - я питах.

Не, червенокоске, свобода.

И бъди щастлива.