Вой
И тази сутрин съм така,
както снощи бях - самичка.
Чаша кафе, цигара.
Дочувам вой.
Какво ли ?
Излизам - няма никой.
От себе си ли го чух?
Някой пее, птица ще да е било.
За какво ли толкова?
И в миг ми проговори -
била щастлива..
За какво ли?
Свободата й била свобода.
Ходела, където иска,
но в дома се прибрала снощи
и била самичка.
Децата й пораснали вече, отлетели.
И била щастлива, дала нещо на света.
А снощи как била - я питах.
И тя ми отговори - пак самичка.
Е самота ли е - я питах.
Не, червенокоске, свобода.
И бъди щастлива.
© Радост Проданова All rights reserved.
