В луда гонка по брега,
в залеза на летен зной,
перест гларус във беда,
времето надбягва той.
И от Варна до Бургас,
с устрема на млада птица,
литнал е в последен час,
за към чайка-хубавица.
Радваше се гларус волен
на спокойна, тиха вечер.
Утре бурята ще дойде,
тя ще отлети далече.
И ще трябва много време
да я стигне и прегърне
и със сребърното стреме
във гнездото да завърже.
И ако това не стори,
само чатът го спасява -
в Интернет ако порови,
да открие чайка бяла...
© Елена Все права защищены