11 февр. 2015 г., 20:39

Врабчета

880 0 2

ВРАБЧЕТА

 

Гледам аз под мойта стряха

две врабчета долетяха.

Тези малки птички мили

от студа се бяха скрили.

 

Търсеха те и трохички

тези гладни дребни птички,

дадох им аз и храничка

напоих ги и с водичка.

 

Скоро бързо отлетяха,

като весело цвърчаха,

да кажат искаха на мен,

че пак ще дойдат някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Елена, за хубавите думи, които са стимул за мен.Пиша ги с удоволствие и изпитвам още по- голямо удоволсвие ,като разбера, че се харесват, вълнуват и други прочели ги.
  • Май ще си ги копирам всичките за внучката.
    И това ти стихче за деца е класика.
    Радвам ти се, че го можеш, не всеки може да пише толкова "по детски" за децата
    БРАВО!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...