11 февр. 2015 г., 20:39

Врабчета

877 0 2

ВРАБЧЕТА

 

Гледам аз под мойта стряха

две врабчета долетяха.

Тези малки птички мили

от студа се бяха скрили.

 

Търсеха те и трохички

тези гладни дребни птички,

дадох им аз и храничка

напоих ги и с водичка.

 

Скоро бързо отлетяха,

като весело цвърчаха,

да кажат искаха на мен,

че пак ще дойдат някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Елена, за хубавите думи, които са стимул за мен.Пиша ги с удоволствие и изпитвам още по- голямо удоволсвие ,като разбера, че се харесват, вълнуват и други прочели ги.
  • Май ще си ги копирам всичките за внучката.
    И това ти стихче за деца е класика.
    Радвам ти се, че го можеш, не всеки може да пише толкова "по детски" за децата
    БРАВО!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...