11 feb 2015, 20:39

Врабчета

884 0 2

ВРАБЧЕТА

 

Гледам аз под мойта стряха

две врабчета долетяха.

Тези малки птички мили

от студа се бяха скрили.

 

Търсеха те и трохички

тези гладни дребни птички,

дадох им аз и храничка

напоих ги и с водичка.

 

Скоро бързо отлетяха,

като весело цвърчаха,

да кажат искаха на мен,

че пак ще дойдат някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Елена, за хубавите думи, които са стимул за мен.Пиша ги с удоволствие и изпитвам още по- голямо удоволсвие ,като разбера, че се харесват, вълнуват и други прочели ги.
  • Май ще си ги копирам всичките за внучката.
    И това ти стихче за деца е класика.
    Радвам ти се, че го можеш, не всеки може да пише толкова "по детски" за децата
    БРАВО!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...