Време, почакай ни!
"Почакай, слънце,
аз не съм готова!"
ДОРА ГАБЕ
Натиснал е всеки на коня си стремето
и бърза, препуска -
кой знай накъде...
С ехидна усмивка преварва ни времето,
на дните ни тънката нишка преде.
Смалява къделята - пълни вретеното,
навърта години -
кълбото расте...
Приготвя си дрешки за новороденото,
при нас за минута не може да спре...
И ние усещаме как се прощаваме
с мечтите младежки
и светлите дни.
С лудешкото тичане пътя скъсяваме...
О, време, почакай ни - ти победи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
