May 28, 2011, 9:26 PM

Време, почакай ни!

  Poetry » Other
636 0 2

 

"Почакай, слънце,

аз не съм готова!"

ДОРА ГАБЕ

 

 

Натиснал е всеки на коня си стремето

и бърза, препуска -

кой знай накъде...

С ехидна усмивка преварва ни времето,

на дните ни тънката нишка преде.

 

Смалява къделята - пълни вретеното,

навърта години -

кълбото расте...

Приготвя си дрешки за новороденото,

при нас за минута не може да спре...

 

И ние усещаме как се прощаваме

с мечтите младежки

и светлите дни.

С лудешкото тичане пътя скъсяваме...

О, време, почакай ни - ти победи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...