May 28, 2011, 9:26 PM

Време, почакай ни!

  Poetry » Other
641 0 2

 

"Почакай, слънце,

аз не съм готова!"

ДОРА ГАБЕ

 

 

Натиснал е всеки на коня си стремето

и бърза, препуска -

кой знай накъде...

С ехидна усмивка преварва ни времето,

на дните ни тънката нишка преде.

 

Смалява къделята - пълни вретеното,

навърта години -

кълбото расте...

Приготвя си дрешки за новороденото,

при нас за минута не може да спре...

 

И ние усещаме как се прощаваме

с мечтите младежки

и светлите дни.

С лудешкото тичане пътя скъсяваме...

О, време, почакай ни - ти победи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...