АнаМ. (Ана Раунд-Дев)
16 15
14 нояб. 2021 г., 11:37  

Време за размисли 

  Поэзия » Любовная
458 1 7

Седях на стола срещу горящата камина,

гледах снимки от албуми и спомени,

сълзите ги бършех, че падаха громки,

по лицето ми бръчки образувах от болности.

 

Липса гръмогласна запя войствена песен,

пукаха съчките и лицето ми почервеня,

гърбът ми раздираха студените камъни,

умът ми камшици горящи бичуваха.

 

Забрана исках да получа, за да спра,

тоя рев, тая страшна олелия,

само секунда да бъда добре,

и повече една сълза да не отроня за туй минало, за туй време.

 

Но помилвах лицето ти с голотата в ръката,

разтворих гръдта си за още парещи глътки,

вдишах те, а недоловимо хриптях полумъртва,

стисках ги тея помрачни образи силни..

 

За убийство помислях си, но смелост не идва,

просто ще гълтам от ситата глътка,

за малко да мога да забравя живота,

макар и самотна и грохнала до гроба!

© Ана Раунд-Дев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "разтворих гръдта си за още парещи глътки," - как се разтваря гръд за глътки?
  • Възможно е да има някоя грешка от коректора и всъщност съм страхотно. Писанията не са свързани с мен
  • Тук обаче наистина се налага да загърбим иронията и да се отнесем с разбиране. Оттеглям думите си и съжалявам, че не прозрях една очевидно тъжна действителност. За жалост с оценката не мога да сторя същото.
  • Ана аз не съм иронична. И заявявам, че оценка не съм слагала. Тази тежка образност... ми идва в повече. Дано си добре- И такава дума " бучаваха." не знам.
  • Ах, ирония, самотнице. Смейте се, докато можете. Муа-ха-ха-ха
    Сега сериозно, може би ви е скучно, или друго 🤷🏼‍♀️, или няма кой да задоволи простите удоволствия на крехкото съзнание и смехът просто бликва, като единственото останало женско чувство ☺️
    За жалост..моето съзнание е твърде недокоснато от вашата ирония, която пък носи такава чест, че отделяте от ценното си време. Не го хабете с празни емоции и грозни дела. Правете изкуство, не война. Не и такава, която не ви отива, нито бихте спечелили.
    Поздрави!

    “Заменими сме, народе. Никой не е достатъчно ценен и всеки у гроба ще иде”
  • Прочети стихото, де. То от коментар няма как, само🙂
  • Гръмнете този урод небесен и да се свършва, Анастейсие! 💣 Той няма право да Ви тласка към толкова нелепи състояния.
    Честно, развесели ме искрено това стихче. Рядко се случва 😊
Предложения
: ??:??