Време за размисли
Седях на стола срещу горящата камина,
гледах снимки от албуми и спомени,
сълзите ги бършех, че падаха громки,
по лицето ми бръчки образувах от болности.
Липса гръмогласна запя войствена песен,
пукаха съчките и лицето ми почервеня,
гърбът ми раздираха студените камъни,
умът ми камшици горящи бичуваха.
Забрана исках да получа, за да спра,
тоя рев, тая страшна олелия,
само секунда да бъда добре,
и повече една сълза да не отроня за туй минало, за туй време.
Но помилвах лицето ти с голотата в ръката,
разтворих гръдта си за още парещи глътки,
вдишах те, а недоловимо хриптях полумъртва,
стисках ги тея помрачни образи силни..
За убийство помислях си, но смелост не идва,
просто ще гълтам от ситата глътка,
за малко да мога да забравя живота,
макар и самотна и грохнала до гроба!
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
