Времето
Пуснах в полет душата да лети…
Окъпах сърцето в океан от мечти…
Оставих се на времето и то ме взе,
Прегърна ме, а аз поставих глава
по детски на неговите рамене.
Разходи ме ТО из непознати страни,
Отвори за мен заключени врати.
Изгони мисълта ми стара,
Като нежно и се скара.
После продължихме без посока,
да вървим на дълга звездна разходка.
Подскачахме от звезда на звезда,
Даже ме повдигна и целунах мъдрата луна.
Тя се разсмя, разтърси глава и каза:
„Не искам отново в теб, дете,
да виждам старческо лице!
Бъди винаги само ТИ
и ще видиш как живота ще върви!”
Аз и времето… странството ни свърши,
Ето на нещо пак да се прекърши.
Сетих се за целувката лунна…
Времето очите ми погали
и ме положи да заспя…
А после отлетя...
М. ….05.Г.
© Малина Арнаудова Все права защищены