16.03.2007 г., 19:12 ч.

Времето 

  Поезия
618 0 0
Времето
Пуснах в полет душата да лети…
Окъпах сърцето в океан от мечти…
Оставих се на времето и то ме взе,
Прегърна ме, а аз поставих глава
по детски на неговите рамене.
Разходи ме ТО из непознати страни,
Отвори за мен заключени врати.
Изгони мисълта ми стара,
Като нежно и се скара.
После продължихме без посока,
да вървим на дълга звездна разходка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Предложения
: ??:??