Времето
Пуснах в полет душата да лети…
Окъпах сърцето в океан от мечти…
Оставих се на времето и то ме взе,
Прегърна ме, а аз поставих глава
по детски на неговите рамене.
Разходи ме ТО из непознати страни,
Отвори за мен заключени врати.
Изгони мисълта ми стара,
Като нежно и се скара.
После продължихме без посока,
да вървим на дълга звездна разходка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация