Времето
„Времето"
Времето е!
Малинен храст,
дерящ
човешките вени.
То е...
гигантската вена
на нашите вени.
На алчната кръв
не достига,
наркотикът
без свръхдоза.
Време!
Абсинентно-
болезнено,
във гладките вени,
инжектирано лази.
Пъпли,
червясва
кръв
като ябълка.
Гъвкаво, змийско
съска хипнозно.
Време!
Машина,
мелеща плът!
Блъди мери
с човешко месо.
Мерси,
вегетарианка съм!
То е! -
ДНК-то
на хората -
блокът,
притискащ в безличен асфалт.
Ням блок,
с който говорим приятелски.
Говорим със своето тяло
за...
времето -
дращещо в нашата радост.
Раждаше,
кърмеше,
отглеждаше и
погребваше я.
Време -
свидетел на всичките погребения.
Старец с бастун,
сяда на пейка
под своя най-верен приятел -
дъба.
Взима си сбогом с него
и тръгва със времето.
Свети.
свещ -
восъчен спомен.
Спинка в кувьоз,
внукът на мъртвия дядо.
Времето обича
своята работа!
Бебето вече немирно хлапе е.
Гали кората с дишащи пръсти.
Топлината на стареца е там,
в плътта на дървото.
В зелен лист -
нежно послание.
Безпощадно към нас е!
Времето!
С дяволско чувство за хумор -
изплъзва се.
Грациозно.
Не чака, а гони теб.
„Сега бягаай!!
Спаси се от тази зависимост!!
От гнойна милувка с кърваво време!!"
Металното време -
безвкусно, безчувствено.
Време-затвор, изтезание,
фалшивото щастие.
Гнусота в плесенясали клетки във Либия.
Където!
Откъсват парченца живот от наши сестри.
Възможно е нищо.
Щом свободата не е.
"Зверовете имат най-прелестните усмивки,
повярвай ми!
Аз..
не мога да лъжа!"
Лицемерието е тровеща сляпост!
Имам очите си.
Защо не виждам тогава иконите?!
Кой ги открадна?
На кого ги продаде?
От толкова дни не чувам камбаните.
Къде е олтарът на вярата в нашата църква?!
Туберкулозни пари я смениха.
Смениха най-чистата вяра.
В доброто.
Отстъпваш души за заразни пари,ей, човеко???
А те разболяват, кой както сварят.
Не питат, а пипват те.
Опипват те
с лепкави пръсти.
Лепят
сърцето ти като марка с писмо.
Изпращат го
в моргата живо.
Далеч,
да не слушаш
какво ти говори..
Никога повече.
Но,
ти не изрязвай сърцето си с ножица.
Остави го във теб.
Бъди винаги с него.
То знае съчувствие.
Съчувствие - истински - мамено
хиляди пъти.
Некомерсиално съчувствие,
трудно за помнене.
Колко е часът?
Питам!
Колко време за сълзи имаме още?
© Милена Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Гали кората с дишащи пръсти." - невероятно наблюдателен, сетивен усет за живота, навя ми асоциации за малкия човек и какавидата... Когато пръстите му се наситят на въздуха скътан в цепнатините на дървесната кора, ще разпери криле и ще полети пеперуда...
дано да не е оса
последното като шега но и като истина
!!!
Поздрав, Милена! -
Абсинентно-
болезнено,
във гладките вени,
инжектирано лази.
Пъпли,
червясва
кръв
като ябълка.
Гъвкаво, змийско
съска хипнозно.
Време!
Машина,
мелеща плът!
Блъди мери
с човешко месо.
Мерси,
вегетарианка съм!
Невероятна, направо анатомична образност!!! -
искрен поздрав от мен,прекрасно е!прекрасно!...харесвам начина,по който нареждаш мислите,много сполучливи изречения с много мисъл!
-
Радвам се,че ви харесва и ви благодаря за коментарите!
Поздрави и от мен и лек ден -
Доста си го бива това...
-
,,Колко време за сълзи имаме още?''
Много хубаво! Браво! -
Браво,интересни трансформации на времето...Поздрав!
-
Болезнено откровение...за Днешното Време! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
на 2 пъти , но на един дъх!ръкопляс!