9.04.2007 г., 16:00

Времето

1K 0 9
        

„Времето"


Времето е!

Малинен храст,

дерящ

човешките вени.

То е...

гигантската вена

на нашите вени.

На алчната кръв

не достига,

наркотикът

без свръхдоза.

Време!

Абсинентно-

болезнено,

във гладките вени,

инжектирано лази.

Пъпли,

червясва

кръв

като ябълка.

Гъвкаво, змийско

съска хипнозно.

Време!

Машина,

мелеща плът!

Блъди мери

с човешко месо.

Мерси,

вегетарианка съм!


То е! -

ДНК-то

на хората -

блокът,

притискащ в безличен асфалт.

Ням блок,

с който говорим приятелски.

Говорим със своето тяло

за...
времето -
дращещо в нашата радост.

Раждаше,

кърмеше,

отглеждаше и

погребваше я.

Време -

свидетел на всичките погребения.

Старец с бастун,

сяда на пейка

под своя най-верен приятел -

дъба.

Взима си сбогом с него

и тръгва със времето.

Свети.

свещ -

восъчен спомен.

Спинка в кувьоз,

внукът на мъртвия дядо.

Времето обича

своята работа! 

Бебето вече немирно хлапе е.

Гали кората с дишащи пръсти.

Топлината на стареца е там,

в плътта на дървото.

В зелен лист -

нежно послание.

Безпощадно към нас е!

Времето!

С дяволско чувство за хумор -

изплъзва се.

Грациозно.

Не чака, а гони теб.

„Сега бягаай!!

Спаси се от тази зависимост!!

От гнойна милувка с кърваво време!!"

Металното време -

безвкусно, безчувствено.

Време-затвор, изтезание,

фалшивото щастие.

Гнусота в плесенясали клетки във Либия.

Където!

Откъсват парченца живот от наши сестри.

Възможно е нищо.

Щом свободата не е.

"Зверовете имат най-прелестните усмивки,

повярвай ми!

Аз..

не мога да лъжа!"

Лицемерието е тровеща сляпост!

Имам очите си.

Защо не виждам тогава иконите?!

Кой ги открадна?

На кого ги продаде?

От толкова дни не чувам камбаните.

Къде е олтарът на вярата в нашата църква?!

Туберкулозни пари я смениха.

Смениха най-чистата вяра.

В доброто.

Отстъпваш души за заразни пари,ей, човеко???

А те разболяват, кой както сварят.

Не питат, а пипват те.

Опипват те

с лепкави пръсти.

Лепят

сърцето ти като марка с писмо.

Изпращат го

в моргата живо.

Далеч,

да не слушаш

какво ти говори..

Никога повече.

Но,

ти не изрязвай сърцето си с ножица.

Остави го във теб.

Бъди винаги с него.

То знае съчувствие.

Съчувствие - истински - мамено

хиляди пъти.

Некомерсиално съчувствие,

трудно за помнене.

Колко е часът?

Питам!

Колко време за сълзи имаме още?

                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ТИ май си получила взрив от вдъхновениеимам чувството , че си го писала
    на 2 пъти , но на един дъх!ръкопляс!
  • "Гали кората с дишащи пръсти." - невероятно наблюдателен, сетивен усет за живота, навя ми асоциации за малкия човек и какавидата... Когато пръстите му се наситят на въздуха скътан в цепнатините на дървесната кора, ще разпери криле и ще полети пеперуда...
    дано да не е оса последното като шега но и като истина
    !!!
    Поздрав, Милена!
  • Абсинентно-

    болезнено,

    във гладките вени,

    инжектирано лази.

    Пъпли,

    червясва

    кръв

    като ябълка.

    Гъвкаво, змийско

    съска хипнозно.

    Време!

    Машина,

    мелеща плът!

    Блъди мери

    с човешко месо.

    Мерси,

    вегетарианка съм!
    Невероятна, направо анатомична образност!!!
  • искрен поздрав от мен,прекрасно е!прекрасно!...харесвам начина,по който нареждаш мислите,много сполучливи изречения с много мисъл!
  • Радвам се,че ви харесва и ви благодаря за коментарите!
    Поздрави и от мен и лек ден

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...