28 июн. 2013 г., 21:15  

Времето

1K 0 0

 

Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.

Колко още стълби има към отвъдното?

И не ме вълнуват суета и блясък,

нося на гърба си цял чувал със пясък.

Песъчинки-мигове от бреговете на живота

трупам... но не стигат да живея кротко.

Мигове щастливи, мигове сърдити,

пропилени мигове... Събирам и се питам:

Кой от тези мигове оттатък ще ми трябва,

че от всички само него аз да грабна?

Мимолетни спомени, накацали по жиците...

Времето извайва тяло на старица.

А душата млада е и още и се пие.

Как ще мога  в пясъка душата си да скрия?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...