Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.

Колко още стълби има към отвъдното?

И не ме вълнуват суета и блясък,

нося на гърба си цял чувал със пясък.

Песъчинки-мигове от бреговете на живота

трупам... но не стигат да живея кротко.

Мигове щастливи, мигове сърдити,

пропилени мигове... Събирам и се питам:

Кой от тези мигове оттатък ще ми трябва,

че от всички само него аз да грабна?

Мимолетни спомени, накацали по жиците...

Времето извайва тяло на старица.

А душата млада е и още и се пие.

Как ще мога  в пясъка душата си да скрия?