2 сент. 2010 г., 18:17

Времето 

  Поэзия » Другая
544 0 0
Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
но в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга
и тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
А душите млади за любов копнеят
и с мечти красиви до смъртта живеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Все права защищены

Предложения
: ??:??