Sep 2, 2010, 6:17 PM

Времето 

  Poetry » Other
499 0 0

Времето неумолимо тича.

Времето на старост ни обрича.

Нижат се годините броени,

но в телата -  вече уморени,

но в сърцата ни – от болка свити,

още пеят и звънят мечтите.

 

Времето неумолимо бяга

и тревога тиха във сърцата ляга.

А часовникът тиктака ли – тиктака

и държи без сън очите ни във мрака.

А душите млади за любов  копнеят

и с мечти красиви до смъртта живеят.

 

 

 

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??