Времето

Времето неумолимо тича.

Времето на старост ни обрича.

Нижат се годините броени,

но в телата -  вече уморени,

но в сърцата ни – от болка свити,

още пеят и звънят мечтите.

Времето неумолимо бяга

и тревога тиха във сърцата ляга.

А часовникът тиктака ли – тиктака

и държи без сън очите ни във мрака.

А душите млади за любов  копнеят

и с мечти красиви до смъртта живеят.