Времето отмерва съдбата на всеки

Времето отмерва съдбата на всеки,

като най-точен показател го следва навред.

Образ отлита,

природата вика -

ти, човеко останал,

върви напред!

Вкопчил се здраво,

твърд като закалка,

този живот след всеки върви.

Ех, съдба, ти винаги знаеш

що е болка, що е тъга.

С щедрост раздаваш на всички

болка и радост, колкото щеш.

Не е ли това просто утеха,

че след този живот покорно вървиш?

Залиташ - ставаш, вървиш - оцеляваш,

смееш се - плачеш, викаш - крещиш.

И какво намираш - същността си,

която умело в тебе таиш?