7 янв. 2007 г., 14:06

Връхлитат нови нужди

736 0 10


 

Четейки “Терзания”

на Ангел Рангелов

 

Връхлитат нови нужди

в безкрайния разпад,

но те не са ми чужди,

макар да вихрят ад.

 

Нашто мироздание

грозна паст разтваря

и сме в страдание,

но от него се изгаря.

 

В опит многократно,

за решение лесно

правим връщане обратно

в чакането безтелесно.

 

А животът ни е скъп,

но остава спомен-

виждаме го като тъп

и му правим помен.

 

В битие родено,

става ни банално-

в общуване студено

няма нищичко кристално.

 

Ражда се копнение

и поетът го показа,

в изблик на съмнение

от гноящата проказа.

 

Как съвременникът глух,

с настроение злачно,

ще узрее с дух,

на развитие многозначно?

 

Обществото ни е нямо

без реално обаяние

и страданието голямо

се показва за сияние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ласка! Благодаря, Лъки! Нямам какво да добавя!
    Поздрави!
  • -Обществото не е нямо-
    със реално обаяние,
    че страданието голямо
    има основание.
  • -Съвременникът не е глух
    за настроение злачно,
    но узрял ли е с дух,
    за развитие многозначно?
  • -Ражда се у нас стремеж
    и поетът го показва,
    че животът е копнеж-
    кай ще ги наказа?

  • -А процесът е роден,
    в битие банално-
    с полъха студен
    чрез решение криминално.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...