Връхлитат нови нужди
Четейки “Терзания”
на Ангел Рангелов
Връхлитат нови нужди
в безкрайния разпад,
но те не са ми чужди,
макар да вихрят ад.
Нашто мироздание
грозна паст разтваря
и сме в страдание,
но от него се изгаря.
В опит многократно,
за решение лесно
правим връщане обратно
в чакането безтелесно.
А животът ни е скъп,
но остава спомен-
виждаме го като тъп
и му правим помен.
В битие родено,
става ни банално-
в общуване студено
няма нищичко кристално.
Ражда се копнение
и поетът го показа,
в изблик на съмнение
от гноящата проказа.
Как съвременникът глух,
с настроение злачно,
ще узрее с дух,
на развитие многозначно?
Обществото ни е нямо
без реално обаяние
и страданието голямо
се показва за сияние.
© Валери Рибаров All rights reserved.
