Все още те нося
Все още те търся
небрежно
по тъмните сенки
на времето...
Ръцете, болящи
за нежност,
превързват от тебе
раненото...
А аз те обичам,
все същата...
Запазих се тихо
с годините.
На малки глътки
преглъщам
онова, за което
не пита...
Ти нямаше смелост!
Разбирам...
Очите ти вместо тебе
говореха.
В онзи ден есента
не умираше...
Умирах аз, когато
те молих.
Сега те нося в себе си -
рана,
която в сърцето ми
път си пробива...
Няма лек, освен...
времето само,
докато настъпи мигът,
за да бъда щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
Радвам се да те видя отново!
