Все още те нося
Все още те търся
небрежно
по тъмните сенки
на времето...
Ръцете, болящи
за нежност,
превързват от тебе
раненото...
А аз те обичам,
все същата...
Запазих се тихо
с годините.
На малки глътки
преглъщам
онова, за което
не пита...
Ти нямаше смелост!
Разбирам...
Очите ти вместо тебе
говореха.
В онзи ден есента
не умираше...
Умирах аз, когато
те молих.
Сега те нося в себе си -
рана,
която в сърцето ми
път си пробива...
Няма лек, освен...
времето само,
докато настъпи мигът,
за да бъда щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Радвам се да те видя отново!
