Нощта е светла, а деня напечен, 
кога “очи тъмнеят и глава се люшка!”
По тънко яке и с позорен патос, 
откривам голата ти - “царска” същност.
Изглеждаш някак - исторически…
Приведена над тоя земен хаос… 
Отровните ти зъби губят блясък, 
под раздвоения език се гърчи слабост.

Надявам се, защото се събудих, 

залитам, за да ходя  по-естествено,
предчувствията гаснат над
надеждите, 
отсъствия - издават скрита горест. 
Реките топлина, се вляха в нищото,
и само тия, най-безстрашни кестени, 
ще продължим да бъдем влюбени,
ще продължим, да бъдем себе си.

 А. Арс