Нощта е светла, а деня напечен,
кога “очи тъмнеят и глава се люшка!”
По тънко яке и с позорен патос,
откривам голата ти - “царска” същност.
Изглеждаш някак - исторически…
Приведена над тоя земен хаос…
Отровните ти зъби губят блясък,
под раздвоения език се гърчи слабост.
Надявам се, защото се събудих,
залитам, за да ходя по-естествено,
предчувствията гаснат над
надеждите,
отсъствия - издават скрита горест.
Реките топлина, се вляха в нищото,
и само тия, най-безстрашни кестени,
ще продължим да бъдем влюбени,
ще продължим, да бъдем себе си.
А. Арс
© Аспарух Любенов Всички права запазени