Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души
се промъкват в бели одежди,
за да ни покажат как се лети,
в синевата как мечта те повежда.
Ти нагоре не гледаш - без мечта...
Виеш, раните си кървави ближеш.
С капките избледнява любовта...
За себе си ли, сърце, се грижиш?
Душата се люлее в ръцете ти...
Не чуваш ли я какво ти говори?
Триеш и нея бавно от лицето си...
Тя тръгва. Няма с кого да спори...
Стихове птици се реят в небето.
Проза росна по роса ситно роси.
Все песни са за тебе – сърцето
и любовта, която съхраняваше ти.
19 04 2019
Надежда Борисова Аврамова
© Надежда Борисова Все права защищены