ВСЕ ПЕСНИ СА

Танцуваш танца на мъката, сърце.

Вятърът приглушено припява.

Клони черни размахват криле.

Силно вино кръвта опиянява.

В облаци черни сенки на души

се промъкват в бели одежди,

за да ни покажат как се лети,

в синевата как мечта те повежда.

Ти нагоре не гледаш - без мечта...

Виеш, раните си кървави ближеш.

С капките избледнява любовта...

За себе си ли, сърце, се грижиш?

Душата се люлее в ръцете ти...

Не чуваш ли я какво ти говори?

Триеш и нея бавно от лицето си...

Тя тръгва. Няма с кого да спори...

Стихове птици се реят в небето.

Проза росна по роса ситно роси.

Все песни са за тебе – сърцето

и любовта, която съхраняваше ти.

19 04 2019

Надежда Борисова Аврамова