Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
13 мар. 2010 г., 19:13

… все по-рядко знам къде съм… 

  Поэзия
1158 0 34

  … все по-рядко знам къде съм…


Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми...

А аз разчела всички картограми,
съм някъде накрая на Всемира.
Атлас нарамил е Земята си на рамо,
чертае все със пръст по твойта диря…

А моята е в градуси над нея,
протуберансно отразена по водата.
В измислици аз мога да живея,
във стихове, без място и без дата…

Открития…  Светът ми отеснява
и все по-близо – но не чувам песен…
Не зная как, но всъщност ме спасяваш,
защото все по-рядко знам къде съм…

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз ще ти кажа къде си, Танче, щом не знаеш - ти си в сърцето ми! И на първа позиция в "любими поети"
  • уникално, жестоко!
  • Магично!
  • Така можеш само ти!
    Прекрасна си!
  • Честито Воскресение!!!
    Радвам се, че отново се връщам тук...
    Възхищавам ти се!
  • Светъл празник!
  • Четох го "задкулисно" няколко пъти този стих
    Чудесен е!*
  • Спасение дебне отвсякъде, Та! Четох с удоволствие тези словесни рикошети из подножието на твоя стих и се удивлявах (но не се съм изненадан) на факта, че твоят стих вдъхновява поетичното у всеки, дошъл тук...Неподправеността на твоите изповеди завоюват все по-големи територии. Благодаря ти, Та!
  • Браво, браво!
    Таничка*!
  • Не зная как, но всъщност ме спасяваш,
    защото все по-рядко знам къде съм…
    ---
    привет
  • "... Живея в свят безумен и различен,
    мой собствен свят, от мене съчинен.
    Денят ми е измислен – не прилича
    на вашия, уж истинския ден...

    ...Измислен плува облакът над мене,
    слънцата денем, въздухът сребрист,
    луните ярки в нощите студени,
    звездите в синята небесна вис.

    И себе си измислих най-накрая –
    чертите си, гласа си съчиних.
    Сред толкова измислици не зная
    дали е истински и този стих..."

    Поздравления, ТАНЮШО!
  • ... Не зная как, но всъщност ме спасяваш,
    защото все по-рядко знам къде съм…


    Благодаря!!!
  • "Не зная как, но всъщност ме спасяваш,
    защото все по-рядко знам къде съм…"

    Понякога сме на точното място, точно когато не знаем къде сме...

    Поздрави за мъдростта!!!
  • Лелеее, много ме изкефи!
  • Чудесен стих, Таничка!
    Удоволствието ми беше двойно и от дуото ви...
  • "В измислици аз мога да живея,
    във стихове, без място и без дата…"
    Ето,това е...това е моят свят!Таня,благодаря ти за емоционалната наслада,която ми достави твоя стих!Аплодисменти!
  • Много ми е близък стихът ти! Чувствам се така, сякаш е писан за мен. Благодаря ти за преживяването!
  • великолепно стихотворение, Таня...
  • В измислици аз мога да живея,
    във стихове, без място и без дата…

    !
  • Може да е за добро...
  • прераждане чрез стих... Благодаря!
  • Чудно... !
  • Ей тук се заплеснах, Танче! Много се забавлявах с коментарите.
    Утре ще се върна, да чета стиха ти пак.
  • Не зная как, но всъщност ме спасяваш,
    защото все по-рядко знам къде съм…

    !!!

    Е това ме изкефи чко
    ((( )))
  • Чудесен стих! Браво! Метафорите са ти възхитителни.
  • Напролет всички думи са лъчисти,
    зелени, на цветя, със пелерини,
    защо в пералня трябва да ги кисна,
    те нямат си дори и капчица от вино...

    Само от хартия ще им сгъна,
    мънички чадърчета в зелено,
    а паяче простир ще им опъне,
    ще си ги скубя (то грижи се за мене)...
  • Нося си бурканчета с боички,
    буквите затварям зад ограда,
    карнавално ще усмихна всички,
    ти за тях недей да страдаш...

    Вече им прощавам за белите,
    за безумните словесни канонади,
    даже гол в монитора да ритнат,
    стих ще им напиша за награда...


  • Ти си там, където трябва Таня!
    "В измислици аз мога да живея,
    във стихове, без място и без дата…" - нали все така живеем, и това му е хубавото!
  • И по некролозите се пишат стихове,
    но ние ги четем,когато, спрели сме да дишаме!
  • Прекрасен стих, Таня!
    Привет!
  • Къде си? В сърцата на онези, които си разчувствала! А аз бях един от тях! Благодаря ти за насладата!
  • Нирвана ли?Защо ли пък нирвана?
    За буквите приготвям инквизиция,
    светът на половини цял е станал,
    а те мълчат - без никаква позиция...

    Не се опитвам - никак не желая,
    не искам и да знам къде съм,
    а Времето навило края си,
    към други Светове понесло ме...
  • Не знам, но аз чух песен...
  • Прекрасно стихотворение! Поздрави!
Предложения
: ??:??