2 сент. 2023 г., 12:32

Всичко е любов

553 2 7

       

     Всичко е любов

 

Пътувам дълго през мечтите

и пътят е като река.

Река, която заличава дните

и води ме към любовта.

 

Светът е цветно огледало

и слънцето усмихнато блести.

В сърцето ми е щастието спряло,

в душата ми си само ти.

 

Съдбата вечно си играе,

разделя ме от теб сега.

За чувствата ми тя не знае,

те скрити са във моята душа.

 

Изгубеното време тихо плаче,

денят отстъпва на нощта.

Каква е тази моя карма?

Държи ме в плен на любовта.

 

            Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Bezzhichen (Безжичен), това не е нарушаване. Мнението си е Ваше, не мисля да Ви убеждавам.
  • maistora (Красимир Тенев), благодаря Ви за коментара.
  • В сайта има още 19 творби със същото заглавие.
  • Bezzhichen (Безжичен), употребеният от мен израз е само едно словосъчетание. Нима считате, че изразът "всичко е любов" не трябва да се употребява повече, защото е бил използван за заглавие на филм? В художествената литература има много стихотворения с едно и също заглавие, но това не пречи те да са различни и оригинални. Така че не виждам смисъл да поставям заглавието в кавички, както Вие казвате. Ако заглавието се постави в кавички, може да се тълкува и в преносен смисъл, което аз не желая. Щом не Ви харесва, не четете! Радвам се, че другите коментари, написани за стихотворението ми, са хубави.
  • zelenaradost (Милена Френкева), Kalia1117 (Лили Вълчева), palenka (П.Антонова), много благодаря!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...