Всичко е любов
Всичко е любов
Пътувам дълго през мечтите
и пътят е като река.
Река, която заличава дните
и води ме към любовта.
Светът е цветно огледало
и слънцето усмихнато блести.
В сърцето ми е щастието спряло,
в душата ми си само ти.
Съдбата вечно си играе,
разделя ме от теб сега.
За чувствата ми тя не знае,
те скрити са във моята душа.
Изгубеното време тихо плаче,
денят отстъпва на нощта.
Каква е тази моя карма?
Държи ме в плен на любовта.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
