Страх ме е да гледам напред
и стискам силно очи.
И от терзания черни обзет
изведнъж спря се и ти.
На небето диамант от жар
бавно отнема ни топлината
и превръща деня ни в кошмар,
докато отчаяно бягаме от съдбата.
И вятърът нежно шепти
кой е виновен и кой - опростен
и отнася спомени и бледи мечти -
кой победил е и кой е сломен.
Светът ще ръкопляска бурно -
този път всичко ни отне.
Поглеждам те тихо, безмълвно,
но нищо. А сега накъде?
Дали закъснях, или ти избърза,
или просто така трябва да е?
Нали пътят сам ни свърза?
Защо сега дели се на две?
© Цветелина Неделчева Все права защищены