27 июл. 2022 г., 20:12

Всичко отминава, аз оставам 

  Поэзия
436 15 10

Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...

И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.

Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.

Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.

 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Силвия, Бени! Бог да е винаги с вас!
  • Силен и правдив стих, Младене !
    Бог да ни е на помощ!
  • Ако убием надеждата, какво остава? Затова не трябва да умира в изкуството. Дори и да я няма вече. Дори и да знаем, че е илюзия. Илюзиите понякога са като стълба към бруталната реалност. Затова нека растат цветя и в бетона нека никнат. Много хубаво стихотворение!
  • Благодаряви за прекрасните коментари, за високите оценки и за поставянето на стиха ми в Любими, колеги по перо и приятели. Дълбоко съм трогнат!
    Бъдете здрави и благословени!

    П.П. Катя, много се радвам, че си отново сред нас. Благодаря ти за голямата подкрепа!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
    "Един безпътен и тревожен свят
    над милиардите очи надвисва.
    Нехаещо за шестващия глад,
    невинно цвете себе си разлиства."
  • Отново на високо нико като мисъл и изказ.
    Изобщо не си личи математикът.
  • Невероятен стих,Младен,толкова навътре си погледнал и картината която си нарисувал е толкова правдива, даже отчайващо реалистична и на фона на това, едно безгрижно цвете...много ми хареса,тази безупречност с която си го написал! Бъди здрав и все така благословен!
  • Един нехаещ и загубващ се свят, все пак там някъде
    "невинно цвете себе си разлиства".
    Чистотата не е умряла дано запазим сетивата си за нея. Благодарим ти за стихото!
  • Този стих е едно бижу, което е впечатлаващо от където и да го погледниш, Формата му е перфектна, а има толкова истини, че не мога да цитирам, защото трябва да го цитирам цялото.
    И все пак краят му е силен и дава смисъл -
    "Нехаещо за шестващия глад,
    невинно цвете себе си разлиства"
  • "Нехаещо за шестващия глад, невинно цвете себе си разлиства." Много ми хареса, а тези редове носят семенцето на надеждата!
Предложения
: ??:??