27.07.2022 г., 20:12

Всичко отминава, аз оставам

606 15 9

Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...

И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.

Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.

Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Силвия, Бени! Бог да е винаги с вас!
  • Силен и правдив стих, Младене !
    Бог да ни е на помощ!
  • Ако убием надеждата, какво остава? Затова не трябва да умира в изкуството. Дори и да я няма вече. Дори и да знаем, че е илюзия. Илюзиите понякога са като стълба към бруталната реалност. Затова нека растат цветя и в бетона нека никнат. Много хубаво стихотворение!
  • Благодаряви за прекрасните коментари, за високите оценки и за поставянето на стиха ми в Любими, колеги по перо и приятели. Дълбоко съм трогнат!
    Бъдете здрави и благословени!

    П.П. Катя, много се радвам, че си отново сред нас. Благодаря ти за голямата подкрепа!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!
    "Един безпътен и тревожен свят
    над милиардите очи надвисва.
    Нехаещо за шестващия глад,
    невинно цвете себе си разлиства."

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...