Всичко се връща 3
Колко станаха,
изминали години!?
Пет ли, десет...
ти не знаеш.
Сега защо така сияеш,
видял си ме...
но аз съм тази,
за която тогава нехаеше.
Помниш ли сълзливите очи,
а как ти казвах, че боли.
Помниш ли прерязаните длани,
защото думите ми бяха неразбрани.
А от болката морето!?
А... как ми се присмиваше
в лицето,
или си забравил...
Сега ме гледаш...
Д Р У Г А...
Да, смених боята,
подкъсих полата,
даже малко ми отслабнаха
бедрата.
Но помня всичко...
то ми е в главата.
Сега мой ред е да
командвам съдбата.
Този път аз ще водя парада,
нека малко
... и твоята гордост пострада.
Че както казах не веднъж,
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА...
подаряваш болка,
после тя за отплата
те прегръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
