Всичко се връща 3
Колко станаха,
изминали години!?
Пет ли, десет...
ти не знаеш.
Сега защо така сияеш,
видял си ме...
но аз съм тази,
за която тогава нехаеше.
Помниш ли сълзливите очи,
а как ти казвах, че боли.
Помниш ли прерязаните длани,
защото думите ми бяха неразбрани.
А от болката морето!?
А... как ми се присмиваше
в лицето,
или си забравил...
Сега ме гледаш...
Д Р У Г А...
Да, смених боята,
подкъсих полата,
даже малко ми отслабнаха
бедрата.
Но помня всичко...
то ми е в главата.
Сега мой ред е да
командвам съдбата.
Този път аз ще водя парада,
нека малко
... и твоята гордост пострада.
Че както казах не веднъж,
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА...
подаряваш болка,
после тя за отплата
те прегръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
