patenceto (Надя Георгиева)
185 614
24.12.2007 г., 11:06 ч.

Всичко се връща 3 

  Поезия
854 0 4
 

Колко станаха,
изминали години!?
Пет ли, десет...
ти не знаеш.

Сега защо така сияеш,
видял си ме...
но аз съм тази,
за която тогава нехаеше.

Помниш ли сълзливите очи,
а как ти казвах, че боли.
Помниш ли прерязаните длани,
защото думите ми бяха неразбрани.

А от болката морето!?
А... как ми се присмиваше

в лицето,
     или си забравил...

Сега ме гледаш...

Д Р У Г А...

Да, смених боята,
подкъсих полата,
даже малко ми отслабнаха

бедрата.

Но помня всичко...
то ми е в главата.
Сега мой ред е да
командвам съдбата.

Този път аз ще водя парада,
нека малко

... и твоята гордост пострада.

Че както казах не веднъж,
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА...
подаряваш болка,
после тя за отплата
те прегръща.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И отново оваций!
  • Благодаря Ви! Но това е плод на фантазията ми, аз съм щастлива и обичана. Пожелавам го и на Вас!
    Весели празници!
  • Я кажете кой предаде хубавото Наде? Остави го тоя мискин да си мре от болестта, духвай му под опашката и карай весели празници - мила поетеса, нежна и талантлива!
  • Всички изпитваме и болка и любов,те се редуват!
    Весели празници!
Предложения
: ??:??