Какво безумие, че те обичам,
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти.
Помня тяхната топла вълна –
с девет бала любов и обичане...
най-неочаквано, ти ме заля!
Помня дъхът ти пустинно изгарящ,
даже бурите пясъчни в мен...
Лудостта – във усмивки пробягваща...
помня пулса и на всеки нов ден! ...