Всичко в тебе, за мен – е любов
Какво безумие, че те обичам,
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти.
Помня тяхната топла вълна –
с девет бала любов и обичане...
най-неочаквано, ти ме заля!
Помня дъхът ти пустинно изгарящ,
даже бурите пясъчни в мен...
Лудостта – във усмивки пробягваща...
помня пулса и на всеки нов ден!
И това, как със нежност обливаше
нараненото мое сърце...
След дъжда, ти с дъгата се сливаше...
Вечерта бе, в песента на щурче...
И сега пак съм цяла в очакване!
Всичко в тебе, за мен – е любов!
И реалност си, сън... и мечтата ми...
Виж ме – аз съм цялата, цялата – зов!
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
