20 сент. 2009 г., 20:11

Втората

1.2K 0 0

 

 

Как влюбено я гледаш ти,

разсъбличаш я с очи.

Представяш си как е в ръцете ти

и целуваш устните й.

 

Аз седя отстрани

и кротко наблюдавам ви.

Знам, че, падне ли нощта,

пак мой ще си.

 

Целуваш я, прегръщаш я навън,

а после идваш при мен.

Крадеш моя сън

и си тръгваш на следващия ден.

 

,,Тя не бива да знае'', казвал си.

От това страшно ме боли.

Но обичам те и мълча

и те чакам през нощта.

 

Зная аз, че съм поредната

и скоро ще свърши това.

А ти ще си останеш с нея -

ще възтържествува любовта.

 

Сълзи ще капят от моите очи

и ще завиждам, че те има тя.

Ще ви наблюдавам отстрани

и съдбата ще проклинам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Кръстанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....