Как влюбено я гледаш ти,

разсъбличаш я с очи.

Представяш си как е в ръцете ти

и целуваш устните й.

Аз седя отстрани

и кротко наблюдавам ви.

Знам, че, падне ли нощта,

пак мой ще си.

Целуваш я, прегръщаш я навън,

а после идваш при мен.

Крадеш моя сън

и си тръгваш на следващия ден.

,,Тя не бива да знае'', казвал си.

От това страшно ме боли.

Но обичам те и мълча

и те чакам през нощта.

Зная аз, че съм поредната

и скоро ще свърши това.

А ти ще си останеш с нея -

ще възтържествува любовта.

Сълзи ще капят от моите очи

и ще завиждам, че те има тя.

Ще ви наблюдавам отстрани

и съдбата ще проклинам.