„Потрябва ли ти жертва,
вземи, Родино, мене.
Туй щастие ще бъде
в синовния ми път”.
Парашкев Цветков
Кой днеска би изрекъл тез думи вдъхновени
без миг да се замисли, без корист и без страх.
Родината е люлка, в която сме родени.
Във нея са сълзите ни и първият ни смях.
Тя – майка търпелива – обича безусловно
чедата си различни, с различен идеал.
Но някои я предават, раняват я отровно, ...