2 июн. 2013 г., 17:43

Втори юни

773 0 4

                                                                            „Потрябва ли ти жертва,

                                                                            вземи, Родино, мене.

                                                                            Туй щастие ще бъде

                                                                            в синовния ми път”.

                         

                                                                            Парашкев Цветков

 

 

Кой днеска би изрекъл тез думи вдъхновени

без миг да се замисли, без корист и без страх.

Родината е люлка, в която сме родени.

Във нея са сълзите ни и първият ни смях.

 

Тя – майка търпелива – обича безусловно

чедата си различни, с различен идеал.

Но някои я предават, раняват я отровно,

продават я на чужди без капка смут и жал.

 

За грешките, Родино, историята съди.

Дано да чуят, майко, свещения ти глас...

Дано във вековете, Българийо, пребъдеш –

едничка люлка свидна, люляла всички нас!

 

Парашкев Тодоракев Цветков е български преподавател по музика и
революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Самоубива се, за да не попадне в турски плен, понеже е ранен по  време на престрелка на четата му на 21.05.1903 г. край с. Могила, Битолско. Роден е на 20.05. 1875 г. в Плевен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Във нея са сълзите ни и първият ни смях."
    Харесах! Много!
  • Дано! Дано да се осаферим най-сетне и четящи и пишещи. Примерите за вчерашни саможертви не са оправдание, а упрек за днешното ни безсилие.
    Благодаря ти, Нина!
  • Трудно, но... дано!...
  • "...Дано във вековете, Българийо, пребъдеш –
    едничка люлка свидна, люляла всички нас!" Харесах!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...