12 февр. 2009 г., 19:38

Вторник

697 0 3

Идва седемнайсти февруари
и ще се срещнем двама аз и ти,
ще те чакам на старите автогари
с огън в моите очи.

 

Все още от мен не си погалена,
но сърцето ми тупти за теб, любима,
и вярвам аз в съдбата ни зелена,
знам, щастие за нас ще има!

 

Липсват ми звездите на небето,
мили ми са много твоите черти
и от скоро много скъпо ми е лицето,
в което виждам всичките мечти!

 

Стига чувствата мои съм крил,
любов към теб се ражда в мен,
ах, само колко време съм пестил,
но ще ти призная всичко някой ден.

 

Във вторник ще се срещнем,
плам в душата ти ще се разгори,
ще отидем и кафе ще пийнем
и дано да се прегърнем, щом зазори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...