12 февр. 2009 г., 19:38

Вторник

702 0 3

Идва седемнайсти февруари
и ще се срещнем двама аз и ти,
ще те чакам на старите автогари
с огън в моите очи.

 

Все още от мен не си погалена,
но сърцето ми тупти за теб, любима,
и вярвам аз в съдбата ни зелена,
знам, щастие за нас ще има!

 

Липсват ми звездите на небето,
мили ми са много твоите черти
и от скоро много скъпо ми е лицето,
в което виждам всичките мечти!

 

Стига чувствата мои съм крил,
любов към теб се ражда в мен,
ах, само колко време съм пестил,
но ще ти призная всичко някой ден.

 

Във вторник ще се срещнем,
плам в душата ти ще се разгори,
ще отидем и кафе ще пийнем
и дано да се прегърнем, щом зазори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...