Безсолен ден. И чудех се – какво ли да си сготвя за вечеря?
Прицелила се бях в една пържола, ала пуста, крива мушка!
Намерих я умряла на дивана, баш преди да я отстрелям.
Реших – ще си опукам десет-двайсет много върли, люти чушки!
Загрях си на газчицата тефлоновото, старото тиганче
и турнах малко олио, пиперчето да стане зер по-блажно.
Дордето си танцуваха чушлетата там, взех едно хаванче
и счуках чесън бол – от туй не спастрям, за вкуса е много важно!
И тъй, към тази прелест си добавих с кеф накрая и оцета,
разбърках всичко хубаво, па после като свинка се наплюсках.
Ей, Богу, след минута-две – повярвайте ми – падна ми пердето!
Пържолата възкръснала! И слюнка до земята даже пуснала!