12 июн. 2010 г., 22:41

Второ посвещение на Сид Барет 

  Поэзия
1622 0 14

Не те открих... Сърцето догоря

като изпушена цигара

 в чужди пръсти...

Разпадаха се в пепелника залези,

които домакините

изхвърляха.

За да е чисто.

Всичко да е чисто...

 

Докато  търсех в лабиринти

от артерии

потайни аневризми,

които да взривяват

градивните частици

на кръвта ми

и да усукват на обратно

времето,

избърсваха до блясък

масите.

И всичко беше чисто.

 

А пръстите ми се втечняваха

и капеха в космическото черно

на очите ти

и пак не можех да те стигна,

не можех да те чуя,

изгаряше в крилете ти

безумството

и шизофренната ти

музика

изпепеляваше планетите...

 

... А те душата ми отнесоха,

за да я  изперат

от лудостта  и...

 И да е чиста...

 

Така останах

в усмирителната дреха

за доживотно проумяване,

че ние сме съвсем обикновени

и невъзможната утеха

да те виждам

от огледалната Вселена...

 

 

1982 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентина Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??