Вулкан
519
0
0
Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб
с невидими куршуми...
Трасират пътя ми
по който да вървя!
Минаха месеци...
Минаха сто години!
О, този баритон е
в мозъка ми впит !
Червени виждам вече
небесата сини,
в червените боклуци
съм зарит !
Затварям радиото!
Бягам от Т.В.-то...
В засада ме посреща
мръсния Живот...
Безброй разбойници ме
гонят по петите ...
И аз капитулирам,
покрит в студена пот!
1992г. София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
