9 sept 2012, 12:42

Вулкан

Poesía » Civil

518 0 0

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб
с невидими куршуми...
Трасират пътя ми
по който да вървя!

Минаха месеци...
Минаха сто години!
О, този баритон е
в мозъка ми впит !
Червени виждам вече
небесата сини,
в червените боклуци
съм зарит !

Затварям радиото!
Бягам от Т.В.-то...
В засада ме посреща
мръсния Живот...
Безброй разбойници ме
гонят по петите ...
И аз капитулирам,
покрит в студена пот!
1992г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0