9 sept 2012, 12:42

Вулкан

Poesía » Civil

516 0 0

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб
с невидими куршуми...
Трасират пътя ми
по който да вървя!

Минаха месеци...
Минаха сто години!
О, този баритон е
в мозъка ми впит !
Червени виждам вече
небесата сини,
в червените боклуци
съм зарит !

Затварям радиото!
Бягам от Т.В.-то...
В засада ме посреща
мръсния Живот...
Безброй разбойници ме
гонят по петите ...
И аз капитулирам,
покрит в студена пот!
1992г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0