9 sept 2012, 12:42

Вулкан

Poesía » Civil

520 0 0

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб
с невидими куршуми...
Трасират пътя ми
по който да вървя!

Минаха месеци...
Минаха сто години!
О, този баритон е
в мозъка ми впит !
Червени виждам вече
небесата сини,
в червените боклуци
съм зарит !

Затварям радиото!
Бягам от Т.В.-то...
В засада ме посреща
мръсния Живот...
Безброй разбойници ме
гонят по петите ...
И аз капитулирам,
покрит в студена пот!
1992г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0