Всеки следващ поглед бе по-замъглен от предишния,
по-устремен и разголващ. Уви, май се влюбваше...
Всяка следваща мисъл бе като средство за дишане,
все по-естествено, търсено... Самоконтролът се губеше.
Всяка следваща среща бе дуел на различни усещания,
дуел между разум, инстинкти, страх и желание.
След всеки жест спрямо него се питаше: "Грешка ли е?",
но след миг пак потъваше в онова състояние...
Всяка поредна усмивка бе по-сияйна, но я разкриваше.
Оставайки сама, се анализираше. Не й беше присъщо...
Любов? Това беше чувство, от което от години се криеше.
Така и не се научи да плува. Предпочиташе сушата... ...