Всеки следващ поглед бе по-замъглен от предишния,
по-устремен и разголващ. Уви, май се влюбваше...
Всяка следваща мисъл бе като средство за дишане,
все по-естествено, търсено... Самоконтролът се губеше.

Всяка следваща среща бе дуел на различни усещания,
дуел между разум, инстинкти, страх и желание.
След всеки жест спрямо него се питаше: "Грешка ли е?",
но след миг пак потъваше в онова състояние...

Всяка поредна усмивка бе по-сияйна, но я разкриваше.
Оставайки сама, се анализираше. Не й беше присъщо...
Любов? Това беше чувство, от което от години се криеше.
Така и не се научи да плува. Предпочиташе сушата...

Всяка нова секунда засилваше усещането. Бе разтърсващо.
А присъствието му крещеше присъдата: "Обречена!".
Всяко ново докосване беше щастие, но и търсене
на толкова отговори на въпроси, от страх неизречени...

Всеки негов поглед бе по-неясен от предишния.
Всяка нейна усмивка - по-лъчезарна и влюбена.
А онази първа целувка бе като средство за дишане,
в което се вкопчиха. Един в друг изгубени...

Всяка падаща дреха бе любовно признание,
всяка следваща дума и ласка - все по-омайна...
Ах, да можеше някой да види този вулкан от желание!
Но не би могло. Не, не би...
                                ... беше нечия фантазия тайна.