28.03.2009 г., 21:34

Вулкан от желание

873 0 0

Всеки следващ поглед бе по-замъглен от предишния,
по-устремен и разголващ. Уви, май се влюбваше...
Всяка следваща мисъл бе като средство за дишане,
все по-естествено, търсено... Самоконтролът се губеше.

Всяка следваща среща бе дуел на различни усещания,
дуел между разум, инстинкти, страх и желание.
След всеки жест спрямо него се питаше: "Грешка ли е?",
но след миг пак потъваше в онова състояние...

Всяка поредна усмивка бе по-сияйна, но я разкриваше.
Оставайки сама, се анализираше. Не й беше присъщо...
Любов? Това беше чувство, от което от години се криеше.
Така и не се научи да плува. Предпочиташе сушата...

Всяка нова секунда засилваше усещането. Бе разтърсващо.
А присъствието му крещеше присъдата: "Обречена!".
Всяко ново докосване беше щастие, но и търсене
на толкова отговори на въпроси, от страх неизречени...

Всеки негов поглед бе по-неясен от предишния.
Всяка нейна усмивка - по-лъчезарна и влюбена.
А онази първа целувка бе като средство за дишане,
в което се вкопчиха. Един в друг изгубени...

Всяка падаща дреха бе любовно признание,
всяка следваща дума и ласка - все по-омайна...
Ах, да можеше някой да види този вулкан от желание!
Но не би могло. Не, не би...
                                ... беше нечия фантазия тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...