25 февр. 2015 г., 00:01

Вяра

480 0 1

Вяра
Щастлива бях
с мъката по теб.
Всяка тъга
бълваше по теб.
Малкото любов,
която имам,
вземи я ти
и погали я!
Не можеш
да ми вземеш вярата.
Тя ще ме крепи.
Вземи сърцето,
но нея спаси.
Време искаш,
не  го губи.
Всяка секунда
сърцето гори.
Пожара расне
нейде из сърцето.
Потуши го,
не го губи.
Лети със мен
в безгрижната любов!
Малко или много,
тя е в Бог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красена Манева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...